Балканиада в Сърбия и останалото...
Контузията по време на Световното все още не е отшумяла, а дори ме притеснява... 10 дена след като се прибрахме от Унгария не бях тичал, лекувах я по подобаващ начин – с инжекции, ултра-звук и т.н. – толкова интензивно както никога до сега. Уви, ефекта не беше особено голям, три дни преди Балканиадата направих проверка и реших, че няма да участвам. На следващия ден обаче (2дни преди отпътуването) се вдъхнових, че ще мога. Така и направих, отидох в София и след още една проверка на контузията, при по-добър резултат, реших, че заминавам. Мисълта ми беше да бягам Спринт и Щафета. Балканиадата се проведе в местността Грза, близо до Парачин, Сърбия.
Първенството на Балканите беше открито със Спринтовата дистанция, която беше организирана във и около комплекса, в който бяхме настанени. Единственото, което ме притесняваше беше контузията – останалото виждах като детска игра. Загрях доста добре и бях готов за старт. Контролирах положението, така както и очаквах. Усетих болка, която играеше ролята на спирачка на дългите отсечки – по асфалта, там където трябваше да увелича доста темпото. До 11КТ дори водя в класирането, но леко ослушване за 12та и една малка грешка, която повечето състезатели са направили за 13КТ и липсата на сили на тази по-дълга отсечка ме изместиха по-долу в класирането. На финала бях на 15секунди от втория Кирил Николов и още 7сек от победителя Йонут Зинка. Бронзовия медал ме задоволяваше предвид класата на двамата състезатели и контузията ми.
КАРТА:
Балканиада’09 СПРИНТ
На следващия ден беше Щафетата. Бягах първи пост на българския отбор при мъжете, следван от Иво Каменаров на втори и Кирил Николов на трети. Отново технически се чувствах стабилен, а и районът не беше нищо особено. Загрях отново доста добре и стартирах бързо. Опитах да избягам на останалите състезатели още в началото на маршрута. Почти успях, но след малка грешка за 5КТ сърбинът и румънецът бяха зад мен. Грешен вариант за видимата и сърбинът беше пред мен. Две точки по-късно бях пред него и уверен се отправих към предпоследна, която изглеждаше елементарна. Може би се разконцентрирах, но направих ужасно груба грешка и действах прибързано – загубих 2мин из деретата около точката. Финиширах втори, след сърбина, на 1:34, следван от румънеца. Иво Каменаров пое щафетата и предаде на Кирил Николов 45секунди от временните водачи Румъния. На трети пост се оформи една наистина интересна битка между двамата най-добри ориентировачи на Балканите – Кирил Николов и Йонут Зинка. Дизела направи страхотно бягане и ни осигури златните медали, плътно следван от румънския състезател. Трети останаха Сърбия на повече от 15мин.
КАРТА:
Балканиада’09 ЩАФЕТА
Третият ден от Балканиадата беше Дългата дистанция. Аз бях убеден, че не трябва да бягам, заради контузията ми, която можеше да се задълбочи на едно по-дълго бягане. Уви, след някои разисквания се “наложи” да бягам. Стартирах, знаейки, че районът е доста по-различен и интересен. Още за 1КТ направих грешка и то голяма – 6-7мин. Още 5мин грешка за 3та КТ и илюзиите за нормално бягане вече бяха нищожни. Имах проблеми и с лещите, когато Кирил Николов ме настигна с 12мин (на 5та КТ), заедно с всички останали състезатели, които са стартирали пред него (и зад мен). Няколкократко се опитахме да им избягаме, но винаги с неуспех. Във финалната част на маршрута, последните 20мин, лещите ми се бяха успокоили и владеех сам положението. Тръгнах по-бързо (от 16та КТ / 26) и избягах на голямата група, но само 1:30, което не бе достатъчно за да бъда пред повечето от тях в класирането. Останах 5ти на около 11мин от Кирил Николов. Бях разочарован от старта си, а впоследствие бягането ми може би допринесе и за задълбочаване на контузията.
КАРТА:
Балканиада’09 ДЪЛГАПо време на пътуването обратно се чувствах ужасно. Някакъв грип ме тръшна много сериозно и около 2 седмици бях болен. Пих 2 вида антибиотик, които не помогнаха и се наложи да ми бият инжекции 7 дни, в болницата.
Няколко дена след като се възстанових от грипа отидох на лекар за крака в София – д-р Хубенов, който ми каза, че контузията е само мускулно и ми предписа лечение. 10 дни по-късно положението не беше по-друго и отидох отново в София – този път при масажист, който ме намести, за да отщипе нерв (исшиадикус), заради който според него е проблема. Преди няколко дни бях отново на контролен преглед при него и всичко си беше на мястото, остава единствено да ми се възстанови нерва, което изисква от 3 до 6 месеца. Това е неговата версия, но според други доктори (не само споменатия) контузията е изцяло мускулна. Скоро ще се консултирам с още един специалист невролог. И така вече почти 2 месеца не водя тренировъчен процес, но се надявам, че скоро ще започна възстановяване. През цялото това време имах време да ходя и на очни занятия, а последните два уикенда посетих и състезанията в Хасково и Севлиево. И на двете бях от фотографския екип, но все пак бях близко до ориентирането в БГ.
Иван Сираков
