Lørdagskjappen и Smaaleneneløpet
2010-04-25 в 23:25:03
Изминалия уикенд взех участие в състезанията около Мос – средна дистанция в събота и дълга в неделя. Смятам, че получих някои положителни емоции след състезанията, също така разбрах и над какво трябва да продължавам да работя.

В началото на седмицата карах предимно колело и велоергометър. В четвъртък вечер отново посетих една докторка, която ми погледна глезена и каза, че ще продължавам да усещам болка, но мога да тичам – т.е. по-добре е да тичам. Имам и няколко упражнения, с които да заздравя мускулите и сухожилията при глезена. Съвета беше да не облепям глезените, освен ако не бягам бързо-състезателно. Послушах я и в петък бях с карта в ръка :). Най-сетне бягах в район около Конгсберг! 1:5000, с много точки – справих се добре, с изключение на две малки грешки. Може да видите картата ми на ivansirakov.com/maps – изберете All categories.


И така в събота пропътувахме разстоянието до Мос – близо до Халден, където ни очакваше един от най-техничните райони в Норвегия (думи на състезател от Халден). Бяхме виждали картата – наистина обещаваше доста трудно състезание. Разбира се – на картата изглежда много по-лесно и просто отколкото е в действителност :). Аз две по-големи грешки между 2 и 3мин, както и няколко малки, но бях и доста несигурен на някои места. В края Андерш Нордберг ме настигна и имах удоволствието да побягам след него – той стана и победител в днешния старт. Резултати.

След старта повечето ми съотборници се прибираха обратно в Конгсберг. Аз обаче останах в Халден на гости на Дизела. И така заедно с Лъчо и Илияна на следващия ден отидохме за да бягаме и на дългата дистанция, която много от фаворитите предния ден пропускаха. Беше преследване от предния ден, с изравняване на времената. Мъжкия маршрут беше дълъг 10.1км, а районът беше различен – по-лесен технически. Доволен съм от бягането си, защото контролирах положението и намирах точките с лекота. Имах малък проблем по отсечката за 14та, но всичко си дойде на мястото. В края проведох и успешна атака, което също ме радва. Резултати за деня и Общи резултати. Картите ми са качени на ivansirakov.com/maps.
Норвежка пролет
2010-04-21 в 12:18:02
Състезанията за Норвежка пролет се проведоха около Халден. Държавно нощно, щафета и дълга дистанция. Българите в Халден – Лъчо, Илияна и Дизела също помагаха в организацията, за да останем, ние състезателите, с още по-добри впечатления :). Отборът ни беше настанен в едни доста хубави и приятни къщички много близко до арената на нощното.

Петък вечер представлението започна с NM Natt – държавно нощно. Районът беше приятен, маршрутите интересни.. както винаги :). Аз, като чужденец, не можех да стартирам заедно с останалите – беше масов старт. Трябваше да изчакам да мине състезанието и тогава – т.е. около 23:20ч. Все още глезенът ми не е възстановен и на загрявката тогава беше доста кофти. Влязох в гората и бягах 1вото и 3тото кръгче, съответно 5.1км и 1.4км. Като цяло останах доволен от ориентирането си.

На следващия ден беше щафетата – 5 поста. Аз бях първи пост, а маршрутите не бяха дълги – 5км. Отново никак не чувствах добре глезена си на загрявката, но.. стартирах и през цялото време не бях достатъчно концентриран. Ориентирането ми не беше на ниво и направих доста малки грешки. Съотборниците ми също направиха нормални бягания и така заехме 11то място. Трябва обаче през следващите две седмици до Тиомила да помислим как да бъдем по свежи в главата, а някои в краката!


Неделя беше и дългата дистанция. Аз доста се чудех дали да стартирам, но нали знаете – иска ти се да си в играта, да извлечеш всичко, което можеш, пък дори и да имаш някакви проблеми. Е, точно затова стартирах – за да тренирам. Отново мислите ми бяха отнесени в крака, може би. На места бягах стабилно, но на места направих някои грешки, на места – големи. Да вземем за пример 3та точка, където направих първата грешка – минал съм от другата страна на скалата и дотам – след това направих един голям кръг с оглеждане за около 7мин. Повечето от проблемите ми са в кръгчето – когато трябва да прочета и да си представя всички детайли на картата.

Следващата седмица ще се наложи да почивам, за да възстановя глезена си – не остана време за трениране, но такава е ситуацията. Ще карам повече колело и ще се разхождам с карта. Надявам се следващия уикенд да участвам на състезанията в Мос, а по-следващия да съм във върхова форма за Тиомила!

Картите ми както обикновенно вече са на ivansirakov.com/maps.
Лагер в Кристиансанд
2010-04-16 в 13:25:56
Тъй като в Конгсберг все още имаше много сняг, а и в момента все още има сняг, въпреки, че времето е хубаво, заедно със съотборниците ми Хари Лухсингер и Мортен Урдал Баке решихме да отидем в Кристиансанд на лагер. Там районите бяха без сняг, но за сметка на това доста тежки за предвижване (!) и за ориентиране. Направих доста грешки, но смятам, че е нормално за момента. Лагерът има своята голяма полза и съм доволен като цяло, с изключение на това, че не можах да тренирам няколко дни, защото изкълчих доста сериозно глезена си.


Отпътувахме на юг в сряда на 07.04 и започнахме тренировките с най-близкия район – средна дистанция около болницата в Кристиансанд. Вечерта продължихме с нощна тренировка – най-далечния район. За мен беше голямо предизвикателство – долу-горе се справях, защото в началото точките бяха по-лесни, но по едно време се озовах в нищото :). Не знаех накъде е ляво и се озъртах за точката, но уви (може би заради балона в компаса ми!?:) ). Малко по-късно намерих следващата и продължих.. – озовах се на 10м от океана :) и отново продължих до края на маршрута. Нощното ориентиране е много забавно, а освен това и много полезно за техниката на ориентиране, така че при всяка възможност тук ще се възползвам.


Четвъртък направихме също две тренировки, а петък една тренировка и областното нощно първенство на Кристиансанд. Състезанието беше контролно за определяне на отбора за Тиомила на KOK (Kristiansand OK) и заради това всички техни звезди участваха, включително Даниел Хубман, Холгер Хот, Баптист Ролиер и т.н. Районът не беше кой знае колко труден, защото беше равно с много пътища и някой друг хълм помежду им. Маршрутът беше две кръгчета – започнах добре с някои малки грешчици и се чувствах добре, но почти в края на маршрута, бягайки по един път, стъпах на криво и изкривих доста глезена си. Постепенно пак продължих да бягам. Избягах и второто кръгче, но там направих две по-големи грешки – първата 1.30мин, а на следващата точка 7мин! Продължих и с някои малки грешки финиширах. За мое съжаление глезенът ми не беше никак добре. Веднага му сложих охлаждаща торбичка, но все пак се поду. Няколко дни след това не тренирах, а през следващата седмица направих някои разходки по маршрути, защото така или иначе бяхме в Кристиансанд и исках да използвам терените и картите. Наистина възможностите за тренировка бяха прекрасни и доста съжалявам, че изпуснах половината от лагера заради глезена ми – благодарности и на Иво Данаилов, който ни помогна с принтирането на картите.


Сега, все още имам болки в глезена, но довечера ще стартирам измежду ‘гостите’ на NM Natt – държавното нощно първенство на Норвегия. Ще бягам внимателно - за тренировка. Събота и неделя има щафета и дълга дистанция. Надявам се, че постепенно болката в глезена ще отшуми и ще мога да бягам на 100%. Целта е ясна!

Картите ми може да видите на ivansirakov.com/maps.

Spring Cup и лагер в Швеция
2010-04-02 в 12:30:32
Изминалия уикенд край Hillerød, Дания се проведе 20тото издание на Spring Cup, която традиционно е едно от най-големите състезания през пролетта. Състезанието започна в петък с нощна щафета и продължи с дълга дистанция и щафета в събота и неделя.

Relay + finish

Петък сутрин отборът ни отпътува с клубния автобус към датските гори. Пристигнахме, настанихме се, направихме си барбекю и се подготвихме за нощната щафета. Аз бях в последен 4ти пост в първата щафета. Съотборниците ми свършиха много добра работа – след 2ри пост бяхме на 35секунди от временните водачи, но.. Стоейки на смяната и виждайки, че 3тия ни пост идва чух Северин (швейцареца) да вика: “Иван, Иван” и си помислих: “Добре де, какво вика сега, виждам го, тук съм:)”. Но изведнъж усетих как се намъкна в клетката и започна да ми дърпа челника от главата, и му казах: “Не, не, не можеш да го направиш” – нали има батерия на гърба, кабели.. :) Да, обаче той го смени. Малък стрес на старта и някои малки проблеми в гората с “новия челник”, но нищо сериозно. Тогава всичко започна! Сигурен вариант за 1ва, атака, без да бързам прекалено много.. и.. нямааа... започнах нещо от рода на спираловидния метод за намиране на точката, бягайки към различните светлини, но уви.. 5мин по-късно се озовах отново на големия път откъдето атакувах точката първия път и този път я намерих. “О, та то няма контролен знак!”. Останах изненадан като видях, че всъщност само стойката и сигнатурата със светлоотразител са на местността. Сега гледайки gps-сигнала виждам, че съм бил на 10м от нея, но там нямаше знак – само “някакъв знак на дървото може би!?”. Но вече знам, нощните са без знаци :). Продължих нататък и правех грешки през точка.


Събота беше дългата дистанция, 1:15000, 13км. Всичко вървеше по план, загрявах си, имах достатъчно време.. смъкнах връхните дрехи и тръгнах към старта, където имаше и загряваща карта. Взех си една, но реших първо да отида и да видя какво е положението на самия старт – с номера и т.н. Отидох и номерата бяха сложени на едно въже. Всеки сам вземаше своя номер. Реших да си го закача и тогава да ходя да бягам на загряващата карта, отидох да видя кой номер съм на стартовия списък. Гледам 11:41, няма ме, а, какво става, гледам нагоре, гледам надолу – 11:21 – ето ме и мен :). Бях запомнил с 20мин грешка. Всичко се преобърна надолу с главата, отидох взех си номера, закачам, отивам, описанията бяха специални заради пеперудата, картата е надписана, у-а. Шаш, стартирам, бягам, минах през някакви рекички, нямаше ги на картата, викам ОК, аз съм сигурен, посока-склона, всичко. Почти стигнах до точката и гледам – това е 2ра! Обратноооо. Отново прекрасен старт и отново всичко продължи като “по вода” до края.


Третият старт беше щафетата. Задачата беше да не правя грешки. Всъщност цялата щафета имахме за цел да не правим грешки и всеки да направи нормално бягане. Аз бях 1ви пост, 11.5км. Стартирах, явно бавно, защото бях толкова назад спрямо Лъчо, примерно, първия ни пост на 2рата щафета, цялата тълпа и т.н. Този ден успях да изпълня задачата си. Бях концентриран през цялото време – гледах компаса и картата достатъчно. Мога да кажа, че нямам повече от 30секунди грешки общо. Останах на 4:10 от първия на първи пост. Кирил Николов също беше първи пост и беше с 4мин по-бърз от мен. Засега е разбираемо да не съм добре физически, но радостното е, че се справих технически.

Relay + spectator control

След състезанието се натоварихме в автобуса и заминахме за Швеция – Кристианщад, където проведохме 3дневен лагер. Бяхме настанени в клубната къща на ПАН-Кристианщад, която се намира на 20м от плажа. Условията бяха супер.


Понеделник сутрин бягахме маршрут, следобед докато по-голямата част отидоха на тренировка, няколко от нас проведохме силова тренировка под ръководството на Julia Gross и Severin Howald, оставяйки си маршрута за нощна тренировка малко по-късно. Бягахме две кръгчета, като второто го бягахме масов старт. Лол, беше доста бързо.


Вторник направих 3 тренировки – сутринта бягахме щафета 2ма човека – 4 поста. Следобед бягахме на район, който по нищо не ми заприлича на Швеция, а вечерта отново повторихме района от предната нощна тренировка. Въпреки това се забавлявах, на различни маршрути. Намирането на точките е доста улеснено със светлоотразители.



Сряда направихме само една тренировка, всички бяхме доста изморени, а и нямахме алтернатива за повече. Районът беше доста тежък – с много камъни. След тренировката се отправихме обратно към снежен Конгсберг, където все още има прекалено много сняг. Същия ден беше натрупало поне 5 нови см.

Всички карти може да видите в ivansirakov.com/maps .